Благодаря ти, мамо
За моите очи, дарила със светлина!
За зимните пързалки в снега!
За роклята, която ми уши сама!
За котето, което у дома живя!
За пътя, които ми посочи с цветя!
За дългите и искрени писма!
За песните, изпяти над съня!
За цветната градина у дома!
За детските усмивки през деня!
За плитките, сплетени в моята коса!
За порива в сърцето ти, за обичта!
За спомените ми от тебе благодаря!
На снимката си с дамско колело.
Усмихната, коса развята и със синьо фигаро.
Понякога те виждам с дъждобрана,
завинаги запомних те с гердана!
С лице на възрастна жена и две ръце прибрани.
Очите, както и преди са замечтани!
Устните нашепват имена мълвят.
Повтарят мислите, коите те гнетят!
И зная, мамо, още ми се сърдиш!
За празниците, които не зачетох!
За думите, които с гняв изрекох!
За книгите, които не прочетох!
Виновна съм! Признавам! Мамо!
© Мария Николова All rights reserved.
