Криво е утрото. Дращи по дланите.
Пъплят по пътя мъгли.
С древни, прокъсани дрипи, продрано
грачат в съня ми сълзи.
Грозна е крайната гара на вятъра,
преуморена от съскане.
Реките във релсен обков са разляти.
Речните вени са скъсани.
Стрелят посоките лъчно в безкрая.
Зачеркват. Кръстосан е огъня.
Блажени са Мъртвите! Морга е рая -
крайната гара на Бога.