Бледо момиче
Изгълтах тишината, светлината.
Направих си омлет от
огън, пепел и дим.
Сварих в тенжера под налягане
сантименталните копнежи.
Завъртях в микровълновата
мъглата, отчаянието.
Доближих се до ушите
на сенките, прошепнах им:
продължавайте да танцувате
или спрете завинаги,
защото мисля да ви застрелям.
Направих на кюфтета
снега, ревността.
Пъхнах под камък доверие,
недоверие, милост.
Замразих във фризера
уязвимост, теории, драми.
С едно черно въже
обесих истината, лъжата,
депресираната котка.
Прахосах всичките си крони,
купих си душа на лисица,
сърце на бухал.
(и двете не ми вършат работа).
Разроших късите си коси,
боядисани с Лореал.
Мисля за него.
Той дали мисли за мен?!
А тъмночерното небе ме гледа
с емоционално безразличие.
Но това няма значение.
Знам. Той ме харесва,
когато съм никоя, ничия.
© Светла All rights reserved.
