Nov 6, 2019, 8:36 AM

Близо

693 0 0

Вятърните чанове пеят несъществуваща песен,

щом си близо до мен...

Вихрушка завърта листата,

във полет невиждан...
Косите ми вятърни мелници,

в затихнала нощ...
Щом ти си до мен...
Вятърът е дивен жребец...
Непосилна, дори за най-силен боец...
оказа се обичта ми...
Щом си толкова близо... до мен...
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...