Потръпва тялото ти
в моите ръце.
Завива ми се свят
от нежността ти.
Тишината усилва чувството.
Искри се пръскат в небесната шир.
Едва след това проумявам защо е така.
Звучи нежната музика на душите.
Стресът изчезва,
като подгонен заек.
Замира сърцето в транс.
Колко е прекрасен мигът
на нашето сливане.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
