червенокосите блудници
разпиляваха звездите
тази нощ
защото пречеха на тъмнината
да драска нахално в душите
да скрива грозните ласки
с маска от парафинови
лица...
Луната се криеше
в облаци прах
плачеше тихо
без
водопадни сълзи
защото виждаше всичко това...
събирайки всяка звезда
поотделно...
дата: 14 .10. 2014
автор: Моника Стойчева
© Моника Стойчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
