Блус...
... trust...
***
В шепа – струни
и няколко тихи
„Обичам те!”
в бели ласки –
дъх от къпини
монолог
от заровени
в утрото истини
и очакване
с подпис –
„Прости ми!”
***
… а бе залез ограбил
звездите до скъсване
тих брътвеж
от неказани думи…
и се реем безмълвно
в посоки за никъде…
(уж печелим
а всичко изгубих…)
***
Последен блус
и нощни лампи
и врязан в утрото копнеж
и някак нелогично вятърът
в прозорците рисува скреж
и пак е Юни
пак вали
в капчуците звучи денят
последен блус
и две следи
покълнали
на кръстопът…
