Mar 3, 2007, 2:19 PM

Блус 

  Poetry
1006 0 14

Ний пак сме двама с чашата в нощта

И  догарящият пламък на свещта.

Компания си правим до зори

С коктейлът ми – ракия със сълзи.

 

 

Свещта догаря с пукаши искри

И плаче с мен, но с восъчни зълзи.

Достойни сме за статуя на самотата -

Свещта и аз със чашата в ръката.

 

С години самотата ме обвива,

Аз вече не съм млада и красива.

Няма кой да спре и седне с мен,

Дори и на рожденният ми ден.

 

Свеща догаря, восъкът и капе -

Горя със нея, тя със мене плаче,

Че като всеки празник у дома,

Танцувам блус със свойта самота.

 

 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Уникален стих! Страхотна си! Поклон!!!
  • Благодаря на всички от цялото си сърце!
  • Прекрасен стих но тъжен!
    Поздрави от мен Нели!
  • Самотно е..., но прелестно поднесено!
  • Че в София не идваш ли именно да тацуваш с най-най-...?
  • Благодаря мила!Обещавам! Честна дума! Нека да се върна от София и ще избера най-готиния!
  • Невроятен стих!Страхотна си!!!Но как можеш да кажаш:Аз вече не съм млада и красива.На нашите години е срамота!!!Аз казвам за себе си,че съм неприлично млада и така ме приемат.Това да ти е за последно.Другия път блус с наи-готиния мъж на света.Обещай !!!
  • благодаря малко бисерче!желая на всички ви успех и остро перо!
  • и от мен!
    Бъди щастлива!
  • Благодаря ви от сърце!
  • Много ме натъжи прекрасния ти стих!
    Понякога и аз се чувствам така...
    Прегръщам те!
  • Много хубав стих, Нели!!! Приключи обаче с тъгата!!! Поздрави!!!
  • Прекрасен и тъжен стих си написала!
    Поздрав, мила!
  • Много тъжно...самотата винаги е тъжна...
Random works
: ??:??