Блян
Тя беше годеницата на мрака
с воал от бледи призрачни звезди.
Внезапен миг, от никого нечакан,
ме влюби в нея с порив див.
И в порива стоях загледан
под най-мистичното небе.
Лице красиво, с профил нежен,
остави ме без дъх - смутен.
Изваян цял от блян и трепет
(живителен, мечтано-съкровен)
желаех омагьосан силуета
(неземен, елегантен и свещен).
Сред метеорни свещи потопени,
в сакрална топла тъмнина,
достигахме се - сенки издължени,
в случайните откоси светлина.
Но ето, че навън се съмна,
а слънцето с безмилостни лъчи
най-скъпото видение погълна.
И скитам вечно - дневен лунатик...
https://www.youtube.com/watch?v=zHM0xcJtT0o
© Младен Мисана All rights reserved.
