Блясък

Poetry

440 0 0

Блясък, крясък, писък, вик, рождение...

Отново чакаме спасение.

Отново тънем в неведение за своето,

за нечие спасение.

За вярата че водим праведен живота...

Че даваме си шанс да бъдем чисти!?

Дори за свойто изкупление!?

Дори за своето рождение.

За силата, дадена от Бог...

За надеждата ни, която подарена е

с любов.

Защо тогава тънем в пошлост,

и безверие...

Щом искаме любов защо я

пренебрегваме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0