Бог да ни помага!
Суетата крачи, крачи,
с лакоми очища.
Егото ви много значи –
утре ще е нищо.
Думите ви мачкат, газят,
личност сте "велика".
Годреливостта и азът,
в пропастта ви тикат.
Колко много, мили Боже,
на света сте дали.
Да ви наградим ли? Може -
с тиквени медали.
Папараци, че и скверна,
славата е слава.
С вкус оформена, модерна –
тиква си остава.
Два осела днес си водя
риещи с копита.
Да разкажат на народа,
ако ги попита.
Тиквите – големи речи,
а отвътре – празни,
на чакалите им пречи,
народът и дразни.
Ех, народе, дай да вземем
вила и тояга!
В днешното разгулно време,
Бог да ни помага!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
