Бог е залез над Толедо
Когато майката добра целуне свое скъпо чедо,
покланя горе Бог глава. Запява залез над Толедо.
Отлитат вечните тъги и се издига любовта ни
над неуютните ни дни, над всички спомени за рани.
Когато някой татко там обича своята любима,
с която в светлия си храм венча се в минали години,
светът прилича на момче, което в утрото обича
един човек любим поне, до който няма да е ничий!
Свирукам в белия си ден, загърбил грижи и тревоги.
Дали съм някак променен? Да бъда груб човек, не мога.
Раздавам блага топлина и не милея за остатък,
прегърнал истина една – животът толкова е кратък!
Животът ражда се пред мен и после кротичко умира.
Дали, другари, ще прозрем, че той е цветен и ефирен?
Погледнах майката добра, родила милото си чедо,
и вече знаех на мига, че Бог е залез над Толедо!
© Димитър Драганов All rights reserved.
