Те, очите ти, толкова сини
Ще си взема с четка от тях
За да мога в мен да рисувам
Път, за завръщане в нежния свят!
Ако имаше милост от ,, Бога,,
Би ме възвърнал при тях
Би ме заметнал с бялата тога
Би ме разтърсил в грях!
Те, мечтите самотни и тъжни
Обикалят в нощният мрак
Ще те чакам отново и пак...
Само тебе! И ще дойда с нощния влак!
,,, Бога,, си Ти!!
© Мария Николова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
