Богиня. (Обреченост)
Понякога си мисля, че съм сбъркал.
Че някак си сгрешил съм ти адреса.
Че в нечие легло съм се намърдал,
и гол се крия, срамно зад завесите...
Понякога се лъжа, за да вярвам,
че твоето обичане е истинско.
Че с моята любов ти подарявам,
онази, скривана с годините ми, искреност.
Но вятъра не спира във косите ми.
Окапваха ведно със безнадеждност.
И в твоите се раждаха мечтите,
със чара на невинност и небрежност...
Понякога от гняв се разрушавам.
(А мога да разплача даже Дявола).
Все болката ли тъй ще ни сближава?
Сълзи ли вместо смях под одеялото?..
Дали сме влюбени, хлапашки оглупяли?
Ти моето ли щастие си вече?
Аз твоят ли късмет съм? Не, едва ли...
По-скоро ми прилича на обреченост.
Понякога е повече от никога.
И нищо, че прилича на обърканост.
Порядъка не е това обичане,
което хаосът подрежда във изкуство...
Понякога ще пиша тъжни стихове.
Понякога по-повече и малко,
но моля те - не ги изплаквай никога!
И никога не ме обичай жалко!
Обичай ме безмилостно и диво!
До прошка и молитва ме обичай!
И Го̀спод да кълне тъй, завистливо,
смирено, че в Богиня ще се вричам!..
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
