Богинята за Свобода ни бе създала... (Март беше свършил, почваше Април)
"Защо отхапа от Плода, Адаме??"
"Защото... Ева ми я даде!"
"Кажи ми, Ева, Истина ли Е?"
"Ннн... не е! З... змията ме измами!"
"Змията значи??? Ех, че захитрели!...
Змията, нали глас си няма -
глава ще клати само в потвърждение,
но плодове - туй знай се - не яде...
"Маймуната" да бяхте ми казАли,
да взема да "повярвам", ама - не!
Е, нищо, значи - вече сте Големи -
готови сте да вземате Решения
и хитро разрешавате дилеми.
Градината е само за Деца...
Вървете по Света, той ви зове,
бъдете най-щастливи и засмени!
Помнете - Мъдростта не се яде,
с грешки и опити достигаме до нея.
Сега вървете - Свят - широк и... Умната!"
Адам и Ева рипнаха навънка -
Светът бе толкоз Чуден и Голям,
но щом се стъмни, стана им студено...
И те - за да се стоплят, се прегърнаха,
и още малко и аха-аха... Не би.
Пристигна Ангел с огнени очи
и каза им: "Ехей, аборигени!
Видях Аз що се случи сутринта -
видях как ви ИЗГОНИХА от Рая,
Но чуйте (почна да шепти) -
Аз тайната пътека за там зная!
Елате с МЕНЕ, ще ви заведа!...
Но първо с нещо скрийте си "СРАМА", я!
По-БЪРЗИЧКО, че много се забавихме,
А... ВРЕМЕТО, НЪ'Л ЗНАЙТЕ - Е ПАРИ!!!"
И те, горките, взеха, че се хванаха
на върлата и дяволска измама...
Март беше свършил, почваше Април,
белята - според плана беше станала,
БогИНЯТА за СВОБОДА ни бе създала,
а дяволът ни бе намерил "РАБОТА"...
( Това е стара богомилска притча, за първи път я срещнах в проза, в един предговор към книга на Лео Зайфер и ме заинтригува. После я чух в съкратен вариант от една старица в село Мъдрец в Сакар планина и ПоВярвах в Истинността и.
Стихът се роди вчера, в отговор на творбата "Ева" на Регина.)
"Защото... Ева ми я даде!"
"Кажи ми, Ева, Истина ли Е?"
"Ннн... не е! З... змията ме измами!"
"Змията значи??? Ех, че захитрели!...
Змията, нали глас си няма -
глава ще клати само в потвърждение,
но плодове - туй знай се - не яде...
"Маймуната" да бяхте ми казАли,
да взема да "повярвам", ама - не!
Е, нищо, значи - вече сте Големи -
готови сте да вземате Решения
и хитро разрешавате дилеми.
Градината е само за Деца...
Вървете по Света, той ви зове,
бъдете най-щастливи и засмени!
Помнете - Мъдростта не се яде,
с грешки и опити достигаме до нея.
Сега вървете - Свят - широк и... Умната!"
Адам и Ева рипнаха навънка -
Светът бе толкоз Чуден и Голям,
но щом се стъмни, стана им студено...
И те - за да се стоплят, се прегърнаха,
и още малко и аха-аха... Не би.
Пристигна Ангел с огнени очи
и каза им: "Ехей, аборигени!
Видях Аз що се случи сутринта -
видях как ви ИЗГОНИХА от Рая,
Но чуйте (почна да шепти) -
Аз тайната пътека за там зная!
Елате с МЕНЕ, ще ви заведа!...
Но първо с нещо скрийте си "СРАМА", я!
По-БЪРЗИЧКО, че много се забавихме,
А... ВРЕМЕТО, НЪ'Л ЗНАЙТЕ - Е ПАРИ!!!"
И те, горките, взеха, че се хванаха
на върлата и дяволска измама...
Март беше свършил, почваше Април,
белята - според плана беше станала,
БогИНЯТА за СВОБОДА ни бе създала,
а дяволът ни бе намерил "РАБОТА"...
( Това е стара богомилска притча, за първи път я срещнах в проза, в един предговор към книга на Лео Зайфер и ме заинтригува. После я чух в съкратен вариант от една старица в село Мъдрец в Сакар планина и ПоВярвах в Истинността и.
Стихът се роди вчера, в отговор на творбата "Ева" на Регина.)
© Кирил Ценев All rights reserved.
