Aug 31, 2007, 12:28 AM

Богородице моя(на мама)

  Poetry
1.6K 0 5
Когато гаснеше животът във очите,
когато страх обзе и мисълта,
с усмивка стопляше и дните,
подкрепяше я да не стигне до смъртта!

Да,страдаше за малкото момиче
душата ти от болка прокърви,
но вярваше,че мъничкото птиче
от болест зла ще се спаси!

И се спаси!Със силата на любовта,
със топлината носеща надежда,
със вярата,че има чудеса,
към щастие,която го повежда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...