Aug 31, 2007, 12:28 AM

Богородице моя(на мама)

  Poetry
1.6K 0 5
Когато гаснеше животът във очите,
когато страх обзе и мисълта,
с усмивка стопляше и дните,
подкрепяше я да не стигне до смъртта!

Да,страдаше за малкото момиче
душата ти от болка прокърви,
но вярваше,че мъничкото птиче
от болест зла ще се спаси!

И се спаси!Със силата на любовта,
със топлината носеща надежда,
със вярата,че има чудеса,
към щастие,която го повежда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...