Броди призрак в нощта непрогледна

с пламък плачещ на ранена душа,

търсещ в мрака светлина и утеха

за свойта ранима, поетична душа.

Протяга ръцете си и моли за прошка.

Светът пред него тихо запя.

Целуна кръста пречупен и тръгна си

по оня път нелек във калта.

Обрулени хълмове, живот без награда.

Думите свили са свойта душа.

Кръговрати безбройни, живот или клада,

разпънат на кръста на свойта съдба.

Броди призрак до изгрева утрешен

с мъка злокобна на бохем - тарикат.

Изпил от чаша кристална годините

и оковите черни на свойта душа.