Разбита спирка, автобус,
старици три, забрадки черни.
Лехи с окършен кукуруз.
И път до схлупената черква.
Изсъхнала череша в двор
и зид – съборен край торище,
над джанките – авлигин хор,
в мазата и в обора – нищо.
Ръждясали мотики, сап,
обрасли нивици с кощрява,
мухи и паяци в долап,
лениви, сити дървояди.
Като в градините на Бог –
щастливо, благодатно семе.
И тишина в живителния сок,
амнезия и спряло време.
© Валентина Йотова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
