Feb 23, 2012, 9:43 AM  

Рай за едни, ад за други

  Poetry » Civic
699 0 1

Докога ще ни управляват безогледно?

Докога ще живеем бедно?

За едни - рая и демокрацията,

а за останалата част от нацията -

огромно нещастие и нищета.

А в управниците ни - духовна пустота.

Бойко, безразличието ти е фатално.

Омръзна ни поведението ти аморално.

Първо помисли, после говори

и престани да ни заливаш с лъжи.

Трябва ред, трябва ръка здрава.

(Това не значи диктатура.)

А ти на хората се подиграва.

(Имаш ли въобще култура?)

Разбери, че човекът е най-важен!

Може да си як, може да си снажен,

но не си част от никакъв елит,

а си най-обикновен бандит.

Докато депутатите ти за дебат умуват,

други от немотия гладуват.

Докато едни богатеят и управляват,

други загиват или едва оцеляват.

Ти говориш за "антикомунистическите" си деди,

а други се давят в сълзи и беди.

Но тебе тези неща не те вълнуват,

само парата и властта те интересуват.

За мутрите - пролет и песен,

а за народа - тревога и есен.

Докато бандити живеят в палати,

бедните търпят фразите ти крилати.

Едни са царе, но роби на Мамона,

а за другите остава само стона.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...