Болеро?!
/чете се в диалог - тихо, приглушено в шепот и леко напевно и с провлачване/
Болеро?!
- Равеел? Къде..., къде си ме повел?
- Слушай... просто болерото на Равел…
Заслушай нежен прилив на флигорна!
... Заля ли той душа ти морна?!
- Болеро?.. Не зная... нима се то танцува?
- Болерото не танцува, болерото сее... бленува
Душата ти ще го издирижира -
ще се ражда и ще иска да умира...
- Болеро? Може ли да излекува мрака?
- Нее, той пръв да се родиш едва дочака.
болерото е отрова и амбрата на Помпадур -
аромат - роден от смърт на кит във син лазур.
- Болеро?! Размята ме през цялата Вселена -
в греховен шемет ме въртя... опустошена.
Бездиханна птица със криле назаем,
с чуждите криле летиме как?! - не знаем!
Болеро?! Напред ме мамеше и пак назад...
Дива изкрещя душата ми...”И нека да е Ад!...”
Даа... живях ти в болерото...
Събудих се... горях в “ръцете” наа...
............................ тангото!?
- Танго?!.. Гореща си... разпиляваш амбра -
жрица? танцувала среднощна самба?!
Жена си! Не питам веч коя –
покани ме на танц
и в него изгоря!
Р. Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
