Nov 25, 2005, 10:31 PM

Болка

  Poetry
1.5K 0 4

В болка се раждат

най-сладките спомени!

Боли ни, когато идват

на бял свят децата ни!

Когато порастват –

пак малко боли –

все пак напускат гнездата ни.

Боли ни обич, от страст,

от предателство...

От щастие също нерядко боли.
Но най-страшно е-
поне според мен -
да изживея без тези

болки живота си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлана Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...