Jul 27, 2008, 9:48 PM

Болка

  Poetry » Other
833 0 11

Чувствам се ограбена душевно,

но не искам с вас да споделя

защото знам, че неизбежно

ще ме обвините във лъжа.

 

Каква е тази болка скрита,

която стяга моите гърди,

кръв нахлува във вратните ми жили

и главата ми ужасно се върти?

 

Краката ми неволно се преплитат,

очите, сякаш зад завеса,

от мрак към светлина политат,

загубвам даже равновесие.

 

Ще каже лекарят - неврастения -

все тази съща диагноза,

таблетки всевъзможни пия,

но няма по-добра прогноза.

 

Обхваща ме кошмарно безразличие,

дразнят ме неловките неща,

опитвам се да се държа прилично,

но не зная как ще издържа. 

март 1995 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...