Болка
БОЛКА
Генка Богданова
Спомням си с болка и с тъга голяма
за нещо безценно – сандъка на мама.
За оня, белия, с рози изписан,
да пази спомени скъпи орисан.
Белият сандък - чеизът на мама,
в дома ми модерен вече го няма.
Няма ги вече и ризите бели,
шитите рокли – дъги заблестели.
Няма ги скромните мъжки одежди,
мечтите на мама, онези надежди…
чергите писани, нощем тъкани,
в гостната стая по празник постлани.
Остана в сандъка и снимката стара –
мама и татко на някаква гара.
Няма го бялото було с венчето…
Остана ми само болка в сърцето.
Остана ми само вината горчива,
остана въпросът: нима съм щастлива
без двора на татко, без къщата родна,
където пораснах щастлива, свободна.
Където смехът на кака се лееше,
а майка ми в стана тъчеше и пееше.
Няма ги вече цветята на мама,
сандъкът със спомени вече го няма!
Сега се питам дали със земята
с родната къща и двора с цветята
аз не продадох, с душа изстинала,
своята съвест и своето минало.
И нека животът сега ме подмята –
дърво без корен, останал в земята,
листо посърнало, от клона откъснато,
за да страдам, да се виня непрекъснато
за своя грях, за вината голяма -
продадох с дома си и сандъка на мама!
© Генка Богданова All rights reserved.
