Feb 14, 2007, 6:05 PM

Болка

  Poetry » Other
1.4K 0 1
Една сълза проронвам,
а толкова боли...
стича се по моето лице,
че чак останах без очи.

Не оценяваш малките неща,
които правя аз за теб,
занеш ли... ти...
това толкова боли.

Ти ми се наричаш приятел
и говориш ми добри неща,
а често се оказваш предател,
не ме прави щастлива това.

В лицето ми говориш лъжи,
които после излизат на яве.
Добре е да ми кажеш всичко очи в очи,
така ще боли по-малко даже.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поли Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...