Jun 20, 2007, 6:52 PM

Болка

  Poetry
649 0 2

Само болка ми остави.
В съня ми всяка нощ пристигаш
и към себе си ме притискаш.
Обичаш ме - усещам го
в съня, нощта, деня.
Но на болка ме обричаш.
Искаш ме, викаш ме,
взимаш от мен, каквото искаш
и нищичко не ми оставяш.
За нищо не те моля,
освен добър да си.
Дори това не пожела.
Умело ме използва,
научи ме болката да разпознавам.
Всичко в мен разби,
сълзи горчиви ми причини.
Но днес съм силна и напред
ще продължа, а болката
преживях и по-мъдра съм сега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...