Човек неспокоен в легло от стремежи
се носи към края из нежни мъгли.
И жалък глъч от безцелни брътвежи
съпровожда болезнено кратките дни.
Живот неспокоен протяга ръце-
вовеки проклет лъч светлина
изписва страх на доволно лице.
Идваме сред щастие чезнем сред тъга.
Плам на стремеж, плам на желание
и една безнадеждна борба с огледало.
Вложена надежда във всяко деяние
да бягаме не към край, а начало. ...