---
"Студена есен на вратите тропа..."
Валентин Чернев
По дланите настъпва есента.
Превзема раменете ми изящни
и вече не усещам пролетта,
пулсираща в сърцето ми любящо.
Студено е, а погледът ми ням
забравя за младежките огньове -
не мога вече с думи да създам
най-жарките вълнуващи любови.
Самотно ми е. Всяка самота ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up