Брат ми, Музикантът
БРАТ МИ, МУЗИКАНТЪТ
... казвахме му Музиканта,
който свири из града,
бликаше си му талантът –
чиста изворна вода,
гледах пръстите му луди
как трептят във менует,
и цигулката му буди
булеварда сутрин в пет,
старичък му бе костюмът,
но пък спретнат бе, и чист,
щом е трезвен, свири Шуман,
иначе подкарва Лист,
беше сух, изпит и бледен,
и небръснал се цял век,
с него сутрин – точно в 7,
хапвахме един бюрек,
но защо това човече
тази сутрин не дойде,
и дъждът край мен потече –
ледена вода в биде,
снощи в Морската градина,
сред алеите с цветя
Музиканта се спомина
и градът осиротя,
дигнах мъртвата цигулка
и в душата си я скрих...
Сбогом, брат! След дъжд качулка
те изпратих с тоя стих.
© Валери Станков All rights reserved.
