Броди тихо навън вечерта,
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят
светлинките на стария град.
И луната мъждука едва,
и листата завихря ги сприя,
в прегорялата остра трева,
и щурчетата вече се крият.
Всеки има семейство и праг,
в тънко лоденче, като глупак, ...