Броди тихо навън вечерта
Броди тихо навън вечерта,
под студения вятър е свита.
Кой ли пътя ѝ тъй начерта?
Леден вятър я тъпче с копита.
А блещукат уютно, блестят
светлинките на стария град.
И луната мъждука едва,
и листата завихря ги сприя,
в прегорялата остра трева,
и щурчетата вече се крият.
Всеки има семейство и праг,
в тънко лоденче, като глупак,
сам и тъжен поетът седи,
на олющена пейчица в парка
и брои избледнели звезди,
само куче бездомно се мярка.
Поизмръзнал към тихия дом,
стих понесъл върви мълчешком.
И навлича ей тъй, презглава,
свойта мека и топла пижама.
В тази нощ тъй красиви слова
рецитирал би. Твърде голяма
е тъгата. И бяга сънят,
само той и луната не спят.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
