Калкан от сграда

и "Калкан" в Морето.

И трети-от лодкаря

във ръцете ни.

Не сме от Време,

кой ще ни познае?-

нали сме "Двата пътника

безкрайни".

И на Живота сушата оставихме-

сама в суетния си врясък

да се дави.

Два чисти, сини дни-

от гларуси възнасяни.

И друса още смях

градините Бургаски.

Не ври в "Балкантурист",

ни на Олимп в казана,

шкембе чорба "Бургас",

възраждаща Духа ни.

В компания са с Нас

Космичните стихии.

И им суфлира хор

Несебърски светии.

В утробата седим

на някой "Морски дявол".

Око пиратско се прозява

с бялото.

И гръмовито коментираме на чашка,

сюрптизното явяване на Блажка.

...Несебър и Бургас в затишия предлетни,

на  Спомена ни "Бряг-83-та".