Будни неспокойни нощи
Облаци цигарен дим -
будни неспокойни нощи...
Защо сама себе си руша
в мрака на загиващия свят!
Загиващ свят - коварен зъл
предател - руши основите
на всичко ценно и добро...
Ридае моята душа и търси
светлината в мрака...
Ще мога ли? Сега да се изправя!
Сред отломките на рухнали химери...
Ще мога ли? Живота ми да се отърси
от отровната си димна пепел...
Ще мога ли? Да, стига да поискам!
Човек е силен той е смел
и в пазвите на гаснещата вечер -
викът на болката е чут...
от хилядите думи неизказани -
барутни погреби в тъмното се взират!
И сред тъмните отблясъци на мрака -
изтърсвам си крилата и политам...!
Тревожно е да видиш тоз умиращ свят
потънал в кръв и непонятни битки...
И този тъжен зов по струните
на гаснещата вечер... на измислени
и зли илюзии!Но нещо там припламва
в душата - припламва надежда за доброто...
За да се отърси този свят от отровните си атоми!
За да се роди отново и отново...
Но вече ще е друго - друго време!
Пресяло толкова лъжи и празни обещания...
Ще бъде бъде утрото чисто и лазурно
и нещо в нас ще заблести ще стане чудо!
И тази песен, тази песен...
Защо звучи ми толкова познато!
Събудени от тежкият си сън -
в мъгла облечен - разкъсва се мъглата...
И толкова е светло...и така
блести зората в утринна позлата!
И толкова мъдрост и послания -
изпраща ни вселената и ни говори...
И смело и вълшебно ни повежда
да докоснем нови сини хоризонти!
© Катя All rights reserved.
