Feb 9, 2010, 4:12 PM

Будно рондо

  Poetry » Other
1K 0 4

Будно рондо


Не  затварям очи,
винаги съм будна,
когато "спя" сама,
или когато просто се рея
в безлунния въздух.
Затворя ли ги, се отдалечаваш,
плавно и навътре с мен...
толкова дълбоко,
че за миг те изгубвам!
Сега искам да те задържа върху устните си
като  недопита глътка въздух,
преди да изплувам
някъде в теб!

Усещаш ли ме?
Вече съм в твоя ритъм -
готова   за срещата с теб, лунатико!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...