Бугенвилии и майски сняг
Тя цялата е Ева по природа.
По нишката той стига до Адам.
Тя с форми е на котешка порода,
а той с релеф на скулптурите в храм.
Съдбата (щото работа си няма!)
преплете пътя им, така, от раз.
Той в бара бе с поредна нова дама,
когато я видя. Звучеше джаз.
Сама. И хладна. А коктейлът леден.
Дими цигара в нежната ръка...
до нея стигна поглед мимолетен
и огънят му плъзна по кръвта.
Внезапно се преплетоха копнежи –
пространствено изплетен мост.
Очите му подхвърлиха ѝ мрежи,
тромпет разголи нотите до кост.
Не ѝ достигна дъх... почти фатално.
Насреща ѝ отпива бавно джин,
Усмихва се... (направо идеално!)
и гледа устните ѝ с цвят кармин.
Простена мракът в струна на китара
и майски сняг в градината цъфти,
зад нея светва огън от цигара...
... той леко по тила ѝ с дъх пълзи
... бугенвилията въздъхна с нея.
Озонът пламна в целия му свят.
Омая легна в тъмната алея.
Отрони се листенце майски сняг.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
благодаря, че беше тук 
