Буквите
Тази сутрин за закуска,
кускус на букви ядох аз.
Подсладени с захар, овкусени
с мляко с леко парещ аромат.
Топят се, пърхат във устата
сякаш искат стих да сътворят.
Стих така различен, мрачен
че чак в душата пращат ти тъга.
Защо не мога да се усмихна?
Защо макар и сит, тъжа?
Къде изчезнаха, звездите...
къде изчезна любовта.
Днес тълпата мина по улиците наши
отчетоха се в празника велик...
Овации, аплодисменти и после
свършихме със тоя цирк.
Пак се сещам за закуската
кускус на буквички. Защо?
Нима Азбуката наша става
само за това... Велик е Народа
нека Буквите ги има.
© Ангел All rights reserved.
