Булевард
Булевард
Аз приличам на тягостен, стар булевард
със обрулени кестени, стари витрини.
Мисълта ми – заложница в клуб за хазарт,
чака твоите стъпки отново да минат,
както някога бавно сновяха по мен.
Аз застилах килим от мечти и копнежи.
Булевард бях. За твоите стъпки скроен.
А сега съм потънал във прах. И понеже
още дишам във нощите твоя парфюм
и забравил съм дим и бензинови пари,
та си викам понякога сам и наум –
да се струпа дърво. Или гръм да удари,
че да срути асфалт и бетони по мен.
Да сноват репортери. Да вият патрулки.
И във този ден – сигурно зъл и студен
да се сетиш за нощите с цвят на светулки.
Че след хиляди стъпки, сновяли по мен,
чакам твоите в мрака отново да чуя.
Булевардът без стъпки е тих и сломен.
Само вятър и горест отнякъде хлуят.
