Не търси при мен тихо пристанище!
Аз съм бурно море без залези.
Попитай рибарите!
Солта по косите им е от вълните ми,
ломящи скалите да завладеят брега.
Ще ти кажат колко съм бурна.
Колко пристанища разруших.
За потопените лодки в душите си ще ти кажат.
Бурно море за безразсъдни мъже.
За миг покорили вълните ми,
превръщам ги в пръски и пяна.
Не търси пристанище там,
където стихия бушува.
© Силва Михалева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
