Не търси при мен тихо пристанище!
Аз съм бурно море без залези.
Попитай рибарите!
Солта по косите им е от вълните ми,
ломящи скалите да завладеят брега.
Ще ти кажат колко съм бурна.
Колко пристанища разруших.
За потопените лодки в душите си ще ти кажат.
Бурно море за безразсъдни мъже.
За миг покорили вълните ми,
превръщам ги в пръски и пяна.
Не търси пристанище там,
където стихия бушува.
© Силва Михалева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
