Бягство
Оцветих тавана с пролетни мисли,
нарисувах стените с моята гръд!
Докоснах небето с устни лъчисти
и бързо то сля се моята плът!
Станах безбрежност, мисъл крилата,
разпален вулкан от гняв и метеж.
Станах звездица, птица в позлата,
огнена лава от страст и стремеж.
Избягах от пошлост, гняв и страдание,
избягах от всичко и поех към степта.
Душата ми там танцува в мечтание,
а Слънцето жари злост и тъга.
Ееех, степ! Безбрежност и волност!
През теб бяга мойта душа!
Бяга и с мисълта си докосва
пътя безгрижен на радостта!
И се върнах в бита всекидневен,
но отърсена от болка и гняв.
И знам ще открия във времето
свят извезан от разум и нрав!
И този свят ще стане хвърчило,
летящо към Вечността.
И ще ме хване в своите шепи,
пълни с усмивката на Мъдростта.
© Лидия All rights reserved.
