Оцветих тавана с пролетни мисли,
нарисувах стените с моята гръд!
Докоснах небето с устни лъчисти
и бързо то сля се моята плът!
Станах безбрежност, мисъл крилата,
разпален вулкан от гняв и метеж.
Станах звездица, птица в позлата,
огнена лава от страст и стремеж.
Избягах от пошлост, гняв и страдание,
избягах от всичко и поех към степта.
Душата ми там танцува в мечтание,
а Слънцето жари злост и тъга. ...