Jun 22, 2006, 9:14 PM

БЯГСТВО

  Poetry
2.1K 0 8

Както всеки друг, и този ден

зад гърба ми вече избледнява.

И от гриженето уморена,

в своите тайни мисли се заравям.

 

Времето, с което се надлъгвам,

във ефирни мрежи ме е вплело

и единствено му се изплъзвам,

в мислите си гмуркайки се смело.

 

Тук, във моя свят съм независима

от пространство, време или хора,

тук съм аз, каквато искам,

без подправеност или декори.

 

Неподвластна съм на материалност,

На дребнави грижи, суетене

на борба с интриги и реалност,

или на проблеми без решение.

 

От такова бягство имам нужда,

не за дълго, кратко отклонение,

през което искам да съм чужда

на очите, взиращи се в мене.

 

После пак безукорна ще стана,

точно както всички ме желаят…

Ще съм пак обичаща, засмяна,

търпелива, мила и сияйна.

 

 

08.06.2006 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....