Feb 21, 2007, 11:09 PM

Бягство

  Poetry » Love
1.8K 0 1

Вече не е същото без теб.
Сълзите не достигат там,
където си ти.
Обичам те.
Боли.
В сърцето ми всичко плаче,
но вече не ще потекат сълзи.
Душата ми те любеше страстно, 
а ти я срази с думи отровни и много обвинения,
Лъжи.
Всичко ти отне ми.
Сега ме остави
последен дъх да поема,
без да ме боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...