Jan 14, 2010, 9:36 AM

Бях

  Poetry
1.1K 0 0

Бях млад и вярвях, и мечтаех

в прекрасните и светлите лъчи,

на утрото в искрящите овали,

на нощите в безбройните звезди.

 

На пролетта в любовното цъфтене,

на лятото във младия живот,

на есента във плодното кипене,

на зимата в измамния покой.

 

Бях млад и вярвах, и мечтаех,

в душата бистра, литнала възбог,

в щастливото задъхано шептене

на трепетна, рубинена любов.

 

Уви! Аз бях. И други бяха.

И много дни препуснаха през нас,

и всеки час достойно издържахме;

Но много бяха. А със тях и аз.

 

И младост, и мечти, и вяра

тъмнеят в тоз неспирен, грозен бяг,

топят се лудо в девствена омара;

Видях, и казах си: нима съм Аз.

 

Сега сам зрял, уверен и потаен,

и все пак в крàсен сън питàх:

Къде си ти, душа на мойта вяра?

А отговорът бе:

                               Уви! Аз бях.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...