Бях дете
Любов, омраза, гняв,
това бушува вътре в мен.
Обичам, мразя и скърбя,
за живота, който отлетя.
А беше младост -
лека и прекрасна,
бе живот във радост
и безгрижна свобода.
И аз – едно дете безумно,
захвърлих всичко туй във пропастта,
и дадох моята за твойта свобода.
Загубих всичко, най-вече себе си,
Убих детето, живеещо в мен,
и станах жена,
но попаднала в любовен плен.
Продадох всичко, дори душата си,
за да стана уж независима, силна,
а останах без никого -
употребена, напълно сама.
Проклинам аз това сърце глупешко,
което винаги във себе си таеше всичко тежко.
И слепи да са тез очи,
които влюбиха се и останаха без сълзи.
И мъртва да е таз душа,
която ме накара да понеса това,
единствено за любовта!
© Ива All rights reserved.
