Бях шепа слънчева вода
БЯХ ШЕПА СЛЪНЧЕВА ВОДА
... дали е спомен, стих и сън, или е приказка красива? –
потъна младостта ми вдън горите – в тръни и коприва,
разпрала ризка дрипав лен в немилостивите шубраци,
изпраща старостта към мен все по-категорични знаци,
потеглят облаци – чарда, през хукналите ми зеници,
във срутените ми гнезда не кацат вече пойни птици,
реките ми затлачи кал, и слънцето ми зейна – рана,
и се разсъхна моят сал на хвърлей вик пред Океана,
и колко Времето ми бе? – къде без мене се оттече,
врата ли в черното небе за мен отваря Господ вече? –
върху плешивите бърда събрах си трънки и глогинки.
Бях шепа слънчева вода през шепа златни песъчинки.
© Валери Станков All rights reserved.
