Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
Jul 4, 2020, 12:38 PM  

Бяла обич 

  Poetry » Love, Other
494 2 3

Изправих се черна със бяла душа

и стъпих отново високо.

За Бога съм праведна,

в мир съм с нощта.

За теб съм изтляла.

Два метра дълбоко.

Когато шуми вятър в бавна река

и тръстиката ръста си свежда -

не политай нагоре,

онази звезда

към земята дори не поглежда.

В черен облак открий се,

очите си виж -

там за сълзи отдавна е тясно.

Аз изправих снага

и покълна филиз.

Ще разцъфна напук.

И на сляпо.

В синя утрин, разперила здрави криле,

ще подгоня вихрушката черна.

Бяла обич усмихва се -

в мъртво поле.

А смъртта от лика ми се сепва...

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??