... бяла приказка...
962
0
31
... бяла приказка...
Някъде вае Духът на снега,
с тънко длето стъклописи,
уж се усмихвам, а бяла тъга
снежно на точица сви се...
И се превърна в голямо кълбо.
Средно. И малко отгоре.
Нямам въпроси. Не питам: Защо
Снежен човек ми говори...?
Аз те поръчах. Витаеш сред сняг.
Нещо във мен взе да скърца.
А за Душата с еленския бяг,
нямо се моля... не в църква...
Някъде вае Духът на снега,
с тънко длето стъклописи
и безконтролна е тази тъга.
Ти по пъртината пишеш...
... бяла приказка... аз в нея дишам...!
© Таня Георгиева All rights reserved.
