Бяла пролет – зелена надежда
Няма, вярвай такава слана,
дето вярата в нас да попари,
свирвам с пръсти и ето ги, на,
ветровете ми стават другари.
И по кривите улички млад
и зелен светофар ни намига,
дързък клаксон подава ни знак –
пролетта е наблизо, авлига,
литва много високо, дори
и април отдалече ще види –
всичко лошо на клада гори,
няма смърт, ни война, ни обиди.
По полята зелена трева
се събужда, проглеждат цветята,
и пчелите над всичко това,
пеят песничка сладко позната.
Знам, ще кажеш – мечтател съм, знам,
но по пътя с мечтата сме двама,
затова никой луд не е сам,
а и вечно нещастие няма.
Сви южнякът листенце в юмрук,
чичопеят припряно нарежда,
още миг и април ще е тук,
бяла пролет – зелена надежда.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
