Бяла птица
Необятна Вселена в теб аз търся,
в топлината ти притихвам и бродя,
сърцето ти дланите ми сгрява,
от ръцете ти нежност извира.
И се опитвам да се скрия,
и искам до теб да помълча,
и нищо на света не ме спира
Любовта в небе да сътворя.
Божествен си и за мен си ти велик,
тайнствен си и силен си като магнит,
в това сияещо небе тялото ми знае,
че без теб съм бяла птица без криле.
© Ирена Дочева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
