Jul 26, 2006, 9:34 PM

Бялата дама

  Poetry
1.6K 0 4

Бялата дама

Тя, Бялата дама, ще донесе надежда,

светлина в мрака на нощта.

Тя с вълшебната си прежда

ще оплете към Вечността врата.
 
В тишината на малката стая

лунен лъч ще се промъкне.
 
Там, между Реалността и Безкрая

ти ще видиш Бялата дама.

Усмивка ще разцъфти на мъдрото ù лице,

когато погледите ви се срещнат.

Тя ще протегне към тебе ръце,

а устните ù успокоителни думи ще шепнат.

Ти ще се сгушиш в нежната ù прегръдка,

защитен от враждебния свят.

Тревогите ти ще излетят като птици,

а ти ще потънеш в очите на Бялата дама.

Юни, 2006 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...