Jul 26, 2006, 9:34 PM

Бялата дама

  Poetry
1.6K 0 4

Бялата дама

Тя, Бялата дама, ще донесе надежда,

светлина в мрака на нощта.

Тя с вълшебната си прежда

ще оплете към Вечността врата.
 
В тишината на малката стая

лунен лъч ще се промъкне.
 
Там, между Реалността и Безкрая

ти ще видиш Бялата дама.

Усмивка ще разцъфти на мъдрото ù лице,

когато погледите ви се срещнат.

Тя ще протегне към тебе ръце,

а устните ù успокоителни думи ще шепнат.

Ти ще се сгушиш в нежната ù прегръдка,

защитен от враждебния свят.

Тревогите ти ще излетят като птици,

а ти ще потънеш в очите на Бялата дама.

Юни, 2006 г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...