Бялата рокля на мама
Бялата рокля на мама
събира прах в гардероба.
Мама я няма.
В паяжина на спомени
стената посивя.
И мазилката на дните
се сипят по косите ми.
© Мария Илиева All rights reserved.
Бялата рокля на мама
събира прах в гардероба.
Мама я няма.
В паяжина на спомени
стената посивя.
И мазилката на дните
се сипят по косите ми.
© Мария Илиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...