Бялата рокля на мама
Бялата рокля на мама
събира прах в гардероба.
Мама я няма.
В паяжина на спомени
стената посивя.
И мазилката на дните
се сипят по косите ми.
© Мария Илиева All rights reserved.
Бялата рокля на мама
събира прах в гардероба.
Мама я няма.
В паяжина на спомени
стената посивя.
И мазилката на дните
се сипят по косите ми.
© Мария Илиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...