Бъди благословен!
Във този свят на лудост и омраза,
на низки страсти, мерзост и печал
а вместо кръв във вените – зараза:
кой на кого, до грош, какво е дал…
Единствен ти, Приятелю, остана
встрани от тази жалка суета,
макар душата ти да беше рана,
дори за миг не се поколеба
да бъдеш себе си и в труден час,
със две-три топли думи само
да кажеш „Ето ме при Вас –
предлагам Ви другарското си рамо...”
Приятелю, бъди благословен!
За тези четиридесет години,
в които неотлъчно бе до мен,
аз се прекланям и прости ми!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
