Българио, ти си жива!

Българио, ти си жива!
Реките от душата ти извират,
и горите разцвета си откриват.
Планините ти в зората се простират,
и мъждеят ярко в лъчите.
Децата ти с майчина обич раснат,
за да изтрият, майко, сълзите!

Родино моя, заветна,
много твои чеда за теб умряха,
оставили кости да белеят по полята.
От безпределна обич към теб изгоряха,
и за името ти остават вечно живи!
В обраслите поли те спят щастливи
сред дивите бурени бодливи!...

Българио, за теб аз живея,
ти, първа царице на Европа, твоите завети спазвам!
Песните ти гордо пея, и името ти страстно казвам!
Ти носиш история, с цветя и перли пропита,
издигнала си градове сред бесни псета,
ти си с лаврови венци покрита,
носителка на просвета!...

Ти си вечна, родино мила!
През буря и пожари ти премина,
и мъдрите ти слова вдъхват сила,
нека потомците ти учат и се развиват,
за да кипи живот под твоята опека
и твоята вяра да последват - нека!
Зората разбулва мрака - светлите дни идат!...